тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Grammostola pulchra

Научно име: Grammostola pulchra
Прякор: Черна бразилска тарантула
Вид: наземна тарантула
Максимален размер: 13 до 15 см
Нарастване: бавно
Температура: 24 до 29 градуса по Целзий
Влажност: 75 до 80%
Тeмперамент: спокойна и миролюбива
 
Grammostola pulchra… самото име ме кара да се облегна назад и да се размечтая. Представете си черно кадифе, а сега си представете още по-черно кадифе. Бавни, плавни движения. Спокойни. Пълна липса на агресия. Представете си съвършенство облечено в черно кадифе. Сега си го представете плавно ходещо из вашия терариум. Това е Grammostola pulchra. Екстракт, от вашите мечти и желания за перфектната тарантула, облечен в черно кадифе.
 
Какво ви е необходимо да знаете, за да отглеждате този невероятен вид? На първо време ви е нужна една малка, сладка Grammostola pulchra и според размера й ще ви трябва и подходяща кутийка. Гледайте да не е много по-голяма от два пъти половина разкрача на тарантулката. Този вид расте бавно, което с малки изключения важи за всички представители на Grammostola, така че задръжте с изработката на терариуми с невероятна украса. Засега напълно ви задоволява пластмасова кутийка, за предпочитане прозрачна, за да можете спокойно да наблюдавате черното си бижу. Както при другите видове наземни тарантули и тук площта на дъното е по-важна от височината на кутийката. Лично аз се водя по неписаното правило, че размера на дъното не трябва да надвишава с прекалено много два – два пъти и половина разкрача на тарантулката. Това се прави с цел по-лесното намиране на плячката, както и според някой теории за избягване на стреса от големите открити пространства.
 
Grammostola pulchra обитава пампасите в Южна Бразилия и Уругвай. Което ще рече огромни открити полета с ниска, храстовидна, в най-добрия случай, растителност. Климатът в тези местности е субтропичен, което означава сравнително високи температури и влажност през лятото( с малки колебания )и хладни до „меки” зими. Валежите са относително постоянни през цялата година. Което ни води и до двата най-важни параметъра при отглеждането на която и да е тарантула, а именно влажност и температура. За да направите щастлива вашата Grammostola pulchra е добре да поддържате влажност в рамките на 75-80%, а температурата в границите между 24 и 29 градуса. Докато е още малка, влажността можете да поддържате мокрейки субстрата в кутийката, но не трябва да прекалявате. Субстрата трябва да е мокър, но не и прогизнал. Прекомерната влага убива точно толкова безмилостно, колкото и недостатъчната!
 
Високата влажност и температура без подходящо проветрение са предпоставка за развитие на плесен и/или мухъл. Как да си направим проветрение? Много лесно – пробивате няколко реда вентилационни отвора на страната на кутийката, близко до субстрата и няколко реда на капака на кутийката. Можете да започнете с по-малко и да следите какво става с влагата, дали се изпарява прекалено много или не се изпарява достатъчно бързо и образува конденз. Експериментирайте, за да налучкате златната среда и внимавайте колко мокрите субстрата. Малките тарантулки набавят необходимата им влага от капчиците по субстрата, стените на кутийката и от храната си. Задължително е, веднъж достигнали размер от около 3-4 см да предоставите плитък съд за вода (аз използвам пластмасови капачки). Изключително важно е да осигурите непрекъснат достъп до прясна вода. Най-вероятно ще откриете, че вашата Grammostola pulchra се забавлява, изхвърляйки субстрат в купичката си за вода или правейки всякакви други магарии с цел зариването й, но ваша задача е редовно да изравяте, почиствате и пълните купичката с вода.
Температурата. Как да топлим една такава малка кутийка? Единия начин е просто да отопляваме цялата стая, а другият е на същия принцип – слагаме малката кутийка в по-голяма и топлим нея. Аз съм използвал пластмасово шише около три литра и вътре един нагревател за рибки, около 10 вата. И следим температурата, ако е прекалено висока, може да се анложи да си купим термореле, в което да включим нагревателя, а ако е прекалено ниска да си вземем по-мощен нагревател. Всичко зависи от обема на съдът, който ще топлим, както и от температурата в стаята. Лятото в България не налага използването на отопление.
 
Така, погрижихме се на първо време за температурата и влажността. Следващия важен фактор за оцеляването на една тарантула е храната. По правило размерът на плячката не трябва да надвишава размера на абдоменът на тарантулата. Когато си говорим за съвсем малки тарантулки, да речем размер с краката 5-6 мм трябва да осигурим достатъчно малка плячка. За целта можем да използваме или специално развъдени новоизлюпени щурчета, дрозофили, брашнени червеи и други подходящи по размер насекоми и/или техни ларви. Друга идея е части от щурци или брашнени червеи, ако не разполагаме с толкова малки. Честа практика е да се късат задните крака на щурците, за да не прободат по-малките тарантулки. Тези крака вместо да бъдат изхвърляни могат да бъдат използвани за изхранване на по-малките тарантули. Често пъти съм давал така откъснати крачета и след няколко минутки съм намирал дребосъците отгоре им. Части от брашнени червеи с подходящи размери също са изключително подходящи. Това, което е важно да се запомни е, че всяка не изядена плячка, била тя жива или мъртва, следва да се извади след 24 часа. Ако е жива, за да не дразни тарантулата, която може да се готви за смяна и един жизнен щурец в подобна ситуация може да я нарани или дори убие! А не доизядените остатъци премахваме, за да ограничим размножаването на акарите, които, ако се развъдят в особено големи количества, е възможно да причинят неудобство и дори да убият тарантулата, ако се захванат за нея или успеят да си пробият път в книжните и дробове. Затова внимавайте с храната, била тя жива или не доизядена. Почиствайте навреме остатъците, за да си спестите по-нататъшни проблеми.
 
А по колко храна и колко често да храним? Това е един от най-често задаваните въпроси. Отговорът, за съжаление е гаден – далеч по-малко, отколкото ни се иска. Гледайте размера на абдомена, ако той е по-голям от два пъти – два пъти и половина размера на главогръда, значи сте прекалили. Имал съм случаи, в които една тарантула е минавала само с едно, но по-обилно хранене от смяна до смяна. Прехранването е опасно нещо. Ако тарантулката ви падне или изтървете или бутнете кутийката й... Ако е прехранена тарантулата смъртта й е гарантирана. Опънатият до крайност абдомен се пука прекалено лесно! Затова внимавайте, по-добре не прекалявайте с храната, за да не загубите така ценния си домашен любимец.
 
Какво да използваме за храна? Кое е подходящо и кое не? Grammostola pulchra, като всяка друга се храни обикновено с насекоми и техните ларви или малки гръбначни. На върха на всеки крак се намира зона, благодарение на която тарантулата може да усеща миризми, вкусове и вибрации.
 
Като цяло даването на гръбначни като храна не е препоръчително и е добре тарантулите в плен да бъдат държани на диета изградена предимно от насекоми и/или техните ларви. За целта може да бъдат използвани щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи, попови прасета,  ларвите на Zophobas morio (които са едни хубави големи и тлъсти) и всякаква друга гад имаща не много твърда хитинова обвивка). За предпочитане е насекомите да не се ловят, а да се използват специално развъдени за целта такива. Това  се налага поради повишената чувствителност на тарантулите към токсини, пестициди и всякакви други подобни гадости. Специално внимание трябва да се обърне на хлебарките, които са известни със способността си да натрупват в телата си поетите по време на хранене токсини, които не вредят на тях самите, но ако една тарантула поеме това количество токсини, изяждайки тази хлебарка, често изходът е фатален.
 
Редно е да се спомене, че като цяло количеството на поетата храна, както и честота на хранене, зависи и от температурата, на колкото по-висока температура бива гледана една тарантула, толкова по-често ще ви се налага да я храните. В резултат на това тя ще сменя кожа по-бързо и по-бързо ще достигне до полова зрялост. Но ... Винаги има и по едно „но”... по този начин се скъсява и животът й. За щастие една женска Grammostola pulchra може спокойно да доживее 20 години при едно добро и безпроблемно гледане.
 
Идва ред на укритието. Grammostola pulchra не е от паяците, които обичат да се крият, но все пак е добре да й бъде предоставена подобна възможност, за да се почувства сигурна и да знае, че във всеки един момент има къде да избяга и да се скрие от потенциални врагове, т.е вие бъркайки из кутийката. За малки тарантули е подходящо да предоставите повечко субстрат и да „бучнете” с нещо близко до стената на кутията, започвайки бъдещата бърлога на място, където лесно бихте могли да наблюдавате тарантулата дори когато тя се е скрила. За по-големи тарантули може да използвате парчета кора, дърво или някаква черупка от орех, бил той кокосов или не. Винаги изхождайте от гледната точка на удобството на вашата Grammostola pulchra, а не от тази на вашето удобство. Ако една тарантула иска да се скрие, тя ще го направи. Затова по-добре и предоставете тази възможност.
 
Възрастна Grammostola pulchra следва да се гледа в терариум, в който най-голямото разстояние между субстрата и капака на терариума не трябва да надвишава разкрача на тарантулата. Това се прави с цел избягване на евентуални наранявания при едно падане на тарантулата от капака. По тази причина следва да се избягва и поставянето на всякакви обекти в терариума, който биха могли да наранят тарантулата, ако тя тупне отгоре им. Също така внимавайте и с всичко, под което тарантулата ви може да си прокопае тунел и то да се стовари отгоре й.
Що се отнася до размножаването на Grammostola pulchra там нещата навлизат малко в зоната на здрача. Това, което се знае е че веднъж сдобили се с мъжки и женски екземпляр е добре да се уверим, че женската не я очаква скорошна смяна на кожа. По принцип женските са податливи на ухажванията на мъжкия и много рядко показват агресия или желание да го изядат. Ключът към успешното развъждане е многократното чифтосване, понякога в продължение на месеци, а след като сме се уверили, че „работата е станала” е нужно да „зазимим” тарантулата. Според Joy Reed, спокойно можем да ги оставим на температура около 12 градуса по Целзий за период от около 3 месеца. Като ги храним обилно през това време. За всеки случай е добре пашкулът да бъде отнет от майката и поставен в инкубатор, като ръчно се върти на всеки 4 до 6 часа. След около 40 дена пашкулът се отваря и при голяма доза късмет там трябва да се покажат ларвички в първи ларвен стадий.
В заключение можем да кажем, че това е една все още рядка, бавно растяща и прилично скъпа тарантула, но Grammostola pulchra... самото име ме кара да се облегна назад и да се размечтая.
 
Правописни грешки и объркан словоред: xfan

тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking