тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Brachypelma albopilosum

Научно име: Brachypelma albopilosum
Прякор : Хондураска къдрокосместа тарантула
Размер: 13 до 15 сантиметра
Темперамент: плашлива, но кротка
Нарастване: бавно
Ареал: Планинските и дъждовни гори на Централна Америка
 
Brachypelma albopilosum е една от най-разпространените в хобито тарантули. От части това се дължи на високата й продуктивност. В един пашкул може да има от 400 до 1600 яйца. От друга страна издръжливостта й, съчетана с непретенциозността  и спокойният й характер я прави желана и най-вече подходяща за начинаещи тарантула.
 
Един от основните й недостатъци е, че не се замисля много преди да започне да ръси уртикарни косъмчета, затова трябва да се внимава, когато се бърка в терариума на тази тарантула. Също така при смяна на субстрата е препоръчително да се изпозлват ръкавици, за да се избегне гадното двуседмично дразнене, поне при мен продължава толкова.
 
Друг основен недостатък на този вид е малоумието на отлгеждащите го и най-вече на кръстосващите го с ваганс „тераристи”, в резултат на което пазара буквално е залят от хибриди, които в никакъв случай немогат да се сравняват по красота с двата изходни вида, а именно Brachypelma albopilosum и Brachypelma vagans. Но … глупостта човешка не познава граници и тези хибиди са поредното доказателство за това. А това, че Brachypelma са единствените защитени от закона тарантули ( CITES, Приложение II ), което забранява ловът и търговията с хванати от природата екземпляри, придава на това кръстосване привкус на пълно безхаберие и незаинтересованост, граничещо, според мен, с престъпна безотговорност!
 
Brachypelma albopilosum обитава тропическите райони на северна Коста Рика, Хондурас и може би Никарагуа и Гватемала, където може да бъде открита в бърлоги в основите на големи дървета в близост до реките.
 
Температурата, при която Brachypelma albopilosum живее в природата варира между 25 градуса през най-студения месец Януари и 30 през най-топлия - Април.  Ясно изразени са „сух” и „зелен” сезон. Сухият сезон продължава от Ноември до Април, а „зеленият” от Май до Септември.
 
Влажността, която трябва да се подържа при Brachypelma albopilosum следва да бъде около 70-80%. Задължително е наличието на широка и плитка купичка за вода.
Brachypelma albopilosum е вид, който не е вманиечен на тема скривалища, което го прави добър за наблюдения. Нивото на субстрата може да бъде относително ниско – около 3-5 см и е добре да се поддържа леко влажен.
 
Прякорът си къдрокосместа, дължи най-вероятно на изключително косматите си задни крачета, които заедно с пълничкото й тяло й придават доста пухкав и „засукан” вид. Цялото й тяло е покрито с къдрави или по-скоро вълнисти, златисти, тъмнокафяви до черни косъмчета, което я карат да сияе при подохяща светлина. Главогръдът й има златисто-бронзов цвят. Счита се, че като цяло мъжките са с леко по-светли цветове от женските.
 
Мъжките Brachypelma albopilosum достигат полова зрялост някъде след около 18 месеца, докато при женските това става след около 3 години. Ако женската не е готова за размножаване е възможно да покаже признаци за агресия към мъжкия и ако той е достатъчно настойчив да го убие и изяде. Ако женската е склонна на чифтосване ще допусне мъжкия в бърлогата си, което от своя страна ще доведе го направата на пашкул след около седем - осем седмици. Както споменахме по-горе Brachypelma albopilosum е изключително продуктивна тарантула и е напълно възможно да снесе между 400 и 1600 яйца. Малките се излюпват след около осем седмици при средна температура на инкубация около 26-27 градуса.
 
Brachypelma albopilosum е тарантула, която като всяка друга се храни обикновено с насекоми и техните ларви или малки гръбначни. На върха на всеки крак се намира зона, благодарение на която тарантулата може да усеща миризми, вкусове и вибрации.
Като цяло даването на гръбначни като храна не е препоръчително и е добре тарантулите в плен да бъдат държани на диета изградена предимно от насекоми и/или техните ларви. За целта може да бъдат използвани щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи, попови прасета, ларвите на Zophobas morio(които са едни хубави големи и тлъсти) и всякаква друга гад имаща не много твърда хитинова обвивка :-) За предпочитане е насекомите да не се ловят, а да се използват специално развъдени за целта такива. Това  се налага поради повишената чувствителност на тарантулите към токсини, пестициди и всякакви други подобни гадости. Специално внимание трябва да се обърне на хлебарките, които са известни със способността си да натрупват в телата си поетите по време на хранене токсини, които не вредят на тях самите, но ако една тарантула поеме това количество токсини, изяждайки тази хлебарка, често изходът е фатален.
 
Често пъти възниква въпросът колко да храня тарантулата си?
По принцип тарантулите рядко отказват храна. Трябва да са наистина „преяли”, за да се откажат от плячката си. Това се дължи на факта, че в природата те далеч не се хранят толкова често, колкото когато има една неуморна ръка на някой любопитен младеж или девойка залепил/а нос до стъклото, наблюдавайки с интерес „танца на изобилието”, която да мята щурчета едно след друго.
 
Аз лично се водя по правилото, че когато абдоменът на тарантулата стане около два – два пъти и половина по-голям от главогръда значи тарантулката е нахранена добре. Редно е да се спомене, че като цяло количестовто на поетата храна, както и честота на хранене, зависи и от температурата, на колкото по-висока температура бива гледана една тарантула, толкова по-често ще ви се налага да я храните. В резултат на това тя ще сменя кожа по-бързо и по-бързо ще достигне до полова зрялост. Но ... винаги има и по едно „но”... по този начин се скъсява и животът й, който в случая с Brachypelma albopilosum може да продължи до около 20 години за женски екземпляр.
 
Препоръчително е, когато си вземате Brachypelma albopilosum, а и за всяка друга тарантула, да я настаните в кутийка, която не е прекално голяма. Като всеки друг наземен вид тарантула и за Brachypelma albopilosum по-важна е площта на дъното отколкото височината на кутийката. Лично аз се водя по неписаното правило, че размера на дъното не трябва да надвишава с прекалено много два – два пъти и половина разкрача на тарантулката. Това се прави с цел по-лесното намиране на плячката, както и според някой теории за избягване на стреса от големите открити пространства.
 
Постарайте се да направите такова количество вентилационни отвори върху кутийката (по принцип с еправят две зони с отвори, върху стената и върху капака, за да се осигури „проточност”), което да не позволява развитието на мухали, плесени, в следствие на високата температура и влажност, а също така и завъждането на акари, които се хранят с органичните отпадъци в субстрата (най-често непочистени хранителни остатъци).
 
Подържането на по-висока влажност при малките тарантулки е жизнено важно до момента, в който те станат достатъчно големи, за да им бъде сложен съд за вода (аз използвам пластмасови капачки). Тогава можете да разредите мокренето на субстрата, а при някой по-сухолюбиви видове да спрете изобщо. ВИНАГИ и наистина имам предвид ВИНАГИ следете влажността, всякакви правила от сорта на 3 капки на седмица, 5 незнам си какво на незнам си колко време са относителни. Може да се впишат идеално в условията, в които гледате вашата таратнулка, но може да се окажат и с фатален край. При малките тарантулки субстратът трябва да е влажен, но не прогизнал и в никакъв случай да не се оставя да изсъхне напълно. Когато са малки тарантулките набавят необходимата им влага от храната си и от капчиците вода по субстрата или стената на кутийката.
 
С нарастването на тарантулката следва да нараства и жилището й. Не бързайте с големите терараиуми. Изчакайте тарантулата си да порастне и едва тогава й правете терариум.
 
Възрастна Brachypelma albopilosum следва да се гледа в терариум, в който най-голямото разстояние между субстрата и капака на терариума не трябва да надвишава разкрача на тарантулата. Това се прави с цел избягване на евентуални наранявания при едно падане на тарантулата от капака. По тази причина следва да се избягва и поставянето на всякакви обекти в терариума, който биха могли да наранят тарантулата, ако тя тупне отгоре им. Също така внимавайте и с всичко, под което тарантулата ви може да си прокопае тунел и то да се стовари отгоре й.
 
В заключение можем да кажем, че това е една прекрасна тарантула, която трябва да краси всяка колекция, независимо от „обикновеността” си. И ако след известно време се окажете с хибрид, а не с „чиста” Brachypelma albopilosum по-добре не правете планове за развъждане. Brachypelma albopilosum е защитен вид и вашата роля е да го запазите, а не да го направите примамлив за бракониерство с хибридизирането му!
 
Правописни грешки и объркан словоред: xfan
 
 

 


тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking