тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Външно устройство на тарантула

Тялото на тарантулата условно може да се раздели на две части – prosoma (главогръд) и opisthosoma (коремче, абдомен), които са свързани помежду си с малко мостче – pedicel.
Отвън телцето на паяка е покрито с плътна, достатъчно твърда обвивка – exoskeleton (екзоскелет), която представлява хитинизирана кутикула със подлежащ слой клетки – hypodermis (хиподерма). Най- твърда е кутикулата на нокътчетата и хелицерите, а най- малко твърда и особено еластична е кутикулата  в местата на съчлененията на крачетата. Екзоскелетът изпълнява различни функции: на скелет, към който се прикрепят мускулите; на буфер между организма на паяка и околната среда, предпазвайки го  от бързо обезводняване и защищавайки нежните вътрешни органи от механични въздействия.
Екзоскелетът е покрит с  четинки и косъмчета, които имат сензорна и защитна функции. Основният и най- важен елемент, изграждащ екзоскелета на паяка е хитинът (азотен полизахарид), който се свързва с белтъка склеротин и му придава твърдост и здравина.

Прозомата (главогръдът), e най- важната и функционална част от телцето на паяка, в която е разположен ganglion (мозъкът) на паяка и основните мускули (тези на всмукващото стомахче и мускулите, отговорни за придвижването и движенията на хелицерите). Към главогръда са прикрепени хелицерите и базалните сегменти на крайниците на паяка – сoxa (кокса). Отгоре главогръдът е защитен от специално твърдо капаче- сarapace (карапас), в предната част на което (tubercle) са разположени четирите чифта очи. Карапасът има срединно вдлъбване (tergal аpodeme), към  което се прикрепват мускулите.

 

На долната част на главогръда, се намира стернумът (sternum), в крайната част на който се намират две sigilli), чиято функция и неизвестна. В предната част на стернума, в основата на  хелицерите на паяка се намират два неподвижни сегмента, наречени долна и горна устна labium (rostrum) и labrum. Отстрани  карапасът и стернумът са ограничени от базалните сегменти на крачетата (сoxa). Всички тези части са свързани помежду си с еластични мембрани (pleurae) и са покрити с плътен слой косъмчета и власинки.
Опистосома (коремче или абдомен) на паяка помещава в себе си органите от храносмилателната, отделителната и половата системи на паяка.Отдолу, в основата на коремчето се намира епигиналната площадка (epiginum), която е отделена от останалата част на коремчето напред от pedicel, а отзад от епигастралната бразда, разположена между първия чифт  книжни бели дробове. Следва вторият чифт книжни бели дробове. В края на абдомена се намират (spinneret) и изходното отвърстие на храносмилателната система (anus).
Придатъци. Телцето на тарантулата имеа 8 чифта придатъци. Първият чифт , които стърчат от главогръда, се  наричат сhelicera (хелицери). Всяка от хелицерите се състои от два сегмента, външният от които е подобен на нокътче («зъб») и влиза в една бразда на вътрешния сегмент, подобно острието на джобно ножче.  На върха на всеки зъб се отваря каналчето на съответната отровна жлеза. Тарантулите използват хелицерите си за да хванат плячката, сдъвкват я, преместват пашкула, защищават се от враговете си, помага си при копаенето на дупки и т. н. 

 

Следващият чифт придатъци, разположени до хелицерите, – рedipalp (педипалпи), приличат на крачета, но са много по- къси, имат само едно нокътче и нямат двигателна функция, а са органи на сетивната система. У половозрелите самци педипалпите са видоизменени в във връзка с участието им в процеса на чифтосване и и крайните им сегменти са трансформирани в копулативни органи (сymbium). Всяка педипалпа има седем тръбести сегмента, , последният от които завършва с две снопчета власинки и нокътче. В посока от главогръда навън, тези сегменти се наричат:coxa (I), trochanter (II), femur (III), patella (IV), tibia(V)tarsus (VI) и pretarsus.
След педипалпите следват четири чифта крачета, всяко от които също има по седем сегмента. За разлика от педипалпите крайният сегмент има две нокътчета, а шестият (tarsus) е разделен на два псевдосегмента – basitarsus и telotarsus. У половозрелите самци на повечето видове тарантули на петия сегмент на първия (по- рядко втория) чифт крачета от долната страна се намират кукички,  които служат за придържане на хелицерите на женската по време на чифтосването.

Крачетата и педипалпите на тарантулата са покрити с косъмчета и власинки, които имат обонятелни и осезателни функции. На  VI и VII сегменти пък са разположени специални косъмчета, често с метално синьозелен оттенък, групирани в специални възглавнички (scopulae), които позволяват пълзенето по гладки вертикални повърхности Единствените  придатъци, разположени на абдомена са spinneret, които са свързани с паяжинните жлези, заемащи значителна част от абдомена . Тарантулите имат два чифта спинерети, но единият от тях е практически невидим и представлява две слабо изразени  издутинки, докато, задният чифт е добре развит и се вижда като две добре развити пипалца. И двата чифта произвеждат паяжина. Паяжината на тарантулите е близка по химически състав до коприната на копринените буби (разликата е в по- малкото количество слепващо вещество серицин). Основата на паяжината е протеидът fibroin, който представлява сложен комплекс от албумини, глутаминова киселинаи алфа-аланин.


Превод - darkbluelight.
Източник : www.tarantulas.tropica.ru


Страница: 1 от 2
Тялото на тарантулата условно може да се раздели на две части – prosoma (главогръд) и opisthosoma (коремче, абдомен), които са свързани помежду си с малко мостче – pedicel.
Паякообразните не притежават вътрешен скелет и техните вътрешни органи са затворени във външна обвивка- екзоскелет. Последните научни изследвания обаче показват, че вътре в паяка съществува сложна структура, която изпълнява функциите на същински скелет- endoskeleton
Тук не мисля да се спираме на детайлно описание относно това как да се грижим за малка тарантула, понеже основните принципи, които важат за възрастните тарантули важат с пълна сила и тук.
Един от най- важните моменти, свързани с успешното размножаване на тарантулите, е максимално ранното определяне на пола на паяка, с цел да се забави или максимално да се ускори неговия растеж и настъпването на полова зрелост.
Щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Кратки указания с помощта, на които ще си аранжирате приличен терариум за дървесните си видове щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Развъждането на тарантулите в плен само по себе си е доста сложно, което ни позволява да кажем, че едва в последните 10 години развъждането им е станало в количество, позволяващо участието им в търговията с екзотични животни.
В днешно време развъждането на тарантули е широко разпространено в Германия, Чехия, Великобритания и Съединените Щати и в по-малки количества в Холандия, Австралия и Швеция, а в последните години и в страните от бившия СССР (Русия, Украйна)

(от Vito Silvestro) Доколкото знаем, Theraphosa blondi, произлизаща от Венецуела, северна Бразилия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам, е до ден днешен най-големия вид тарантула на планетата, с което аз съм съгласен с цялото си сърце.
Тарантулите – достойни за уважение хищници. Тарантулите ловуват използвайки комбинация от скорост, засади и чифт остри зъби комбинирани с парализираща ( не се отнася за хората ) отрова...
Има няколко основни неща, с които трябва да сме запознати, когато сме тръгнали към зоомагазина за да си купим тарантула...
Страница: 1 от 2
тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking