тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Анатомия на тарантулата

Както се коментираше по- горе, паякообразните не притежават вътрешен скелет и техните вътрешни органи са затворени във външна обвивка- екзоскелет. Последните научни изследвания обаче показват, че вътре в паяка съществува сложна структура, която изпълнява функциите на същински скелет- endoskeleton
Eндоскелет. Основни елементи на вътрешния скелет на тарантулата са  apodeme (аподеме - кухи структури), apophysis (апофизис) и entosternum (ентостернум). Вече се спомена  срединното вдлъбване на карапаса на главогръда на тарантулата, което служи за  прикрепване отвътре на мускулите на стомахчето (централната аподема). Освен него съществуват много  количество други аподеми, които са важен елемент от свързането на напречните и надлъжните мускулни влакна с екзоскелета на паяка.
Освен аподемата има още един елемент, допълнение към мускулната система. Той се състои от вещество, подобно на хрущял и се нарича entosternum. Най- големият ентостернум – prosomal entosternum (прозомален ентостернум) е разположен непосредствено над мозъка (ganglion) на тарантулата и има формата на подкова.
Нервна система и сетивни органи. Централният орган на нервната система на тарантулата се нарича ganglion или мозък и е разположен в долната част по протежение на целия главогръд. Той има две обособени части – малка горна част, която получава и обработва информацията от зрителните и другите нерви и долна (подхранопроводна) по- голяма част със звездовидна форма, която отговаря за основните моторни (двигателни) функции. Той контролира рефлексите и инстинктите. Освен това, мозъкът притежава няколко жлезисти телца, аналогични на хипоталамуса при хората, които отделят хормони за целите на невроендокринната регулация.
Мозъкът се свързва с всички органи , разположени в главогръда чрез нервни влакна, като едно централно нервно влакно отива през pedicel в коремчето.
Сетивните органи се образуват чрез диференциация на епителните клетки. В предната част на главогръда се намира очното възвишение- tubercle, на което са разположени осемте очи (ocella), свързващи се с мозъка посредством зрителните нерви.. Зрението на тарантулите е много слабо, особено у подземните видове, затова основна функция на възприятието на паяците изпълнява осезанието.
Вече се спомена, че цялото телце на тарантулата е покрито с косъмчета. Към основата на повечето от тях завършват нервни окончания, така че косъмчетата представляват своеобразни сензори, сред които се открояват две групи – trichobothria и setae, разположени в малки вдлъбнатинки на екзоскелета. Основната част от тях се намират на педипалпите на тарантулата, а също и на крачетата. Тези косъмчета долавят и най- слабото движение на въздуха, като в експериментални условия е установено, че те регистрират промени в атмосферата на разстояние до един метър!
Освен това, тарантулите притежават хеморецептори- т. нар. лировидни органи (sensillae), разпределени по цялото тяло. Те представляват микроскопични процепи в екзоскелета, покрити с тънка мембрана, към която се допира нервно окончание. Някои автори приписват на лировидните органи функциите на механорецептори, възприемащи разпъването на екзоскелета, което позволява да се регулира степента на натиск .
Тарантулите също така имат сложно устроени тарзални органи (tarsal), които се намират на педипалпите и първия чифт крачета, а също така вкусови клетки, разположени в стените на фаринкса.
На телцето на тарантулата има известно количество микроскопични структури, предназначението на които е неизяснено.
Храносмилателна система-  както при всички паяци, устройството й е съобразено с типичното за тях външно храносмилане.
Устната кухина на тарантулите се отваря между хелицерите, тя е свързана с хранопровода (pharynx), който минава през мозъка и се свързва с мускулест кух орган, наречен органом, всмукващо стомахче. Той се свързва с истинския стомах чрез къса тръбичка . От истинския стомах започва червото,което преминава през pedicel в коремчето. В коремчето се намира мрежа от нишковидни образувания (мальпигиеви каналчета), свързани с червото. Тези органи изпълняват функцията на бъбреците при човека. Анусът, който се отваря непосредствено над спинеретите, е свързан с правото черво, което към края си образува торбовидно разширение- стеркорален джоб.
По този начин, след сдъвкването на хранителния обект с помощта на хелицерите – това отличава тарантулите от повечето други паяци, които не дъвчат храната си- в него под налягане се изтласква храносмилателен сок от всмукващото стомахче и след това се всмуква обратно втечнената храна. Размерът на частичките в така обработената храна е около микрон. По- едрите частици се филтрират от многочислените четинки в основата на хелицерите и в сегмента сoxa на педипалпите. След това втечнената храна попада в главния стомах , където частично се обработва. Основните храносмилателни процеси при тарантулите протичат в червата с участието и на малпигиевите каналчета .Накрая напълно обработената храна се натрупва в стеркоралния джоб, откъдето периодично се изхвърля през ануса като екскременти Екскрементите на тарантулата представляват хомогенна кълбовидна маса, състояща се от трудносмилаеми части от храната (например, хитинът на насекомите), отпадните продукти на обмяната и излишните соли
Тарантулите имат също така и коакциални жлези, разположени в първия сегмент- сoxa на първия и третия чифт крачета, за които през 1991 г. Тейлър и Бат установяват, че те отделят течност, подпомагаща храносмилането (аналогично на слюнката при човека и животните) и  водносолевата обмяна в организма на паяка.
Кръвоносната и дихателната система на тарантулите са тясно свързани..
По принцип при пяците се наблюдава и белодробно, и трахейно дишане. Тарантулите обаче, които са представители на групата на примитивните паяци, не притежават трахеобронхиална система, а самодва чифта книжни бели дробове,които се отварят на долната част на коремчетои имат напречно деление (stomata, stigmata). Белите дробове на съвременните паяци са се образували от хрилете на техните предци.
Белите дробове на тарантулите са изградени от тънки мембрани (lamella), подобно страниците на полуотворена книга- оттам са получили и своето название. В тях циркулира хемолимфата, в която се заменя въглеродният диоксид с кислород, получен от въздуха. Пластинките са свързани помежду си с много фини нишки.
Правени са множество различни предположения относно дишавнето на тарантулите.. Чак през 1987 году експериментите на Паул и неговите сътрудници доказват наличието на съвсем малки колебания в стените на книжните бели дробове, които са синхронизирани с промените в налягането на хемолимфата в кръвоносната система, които обаче нямат непосредствено дихателна функция.
Кръвоносната система не представлява затворен кръг, а разклонена мрежа от съдове, които завършват непосредствено в тъканите , откъдето хемолимфата се просмуква обратно в кръвоносните съдове.За разлика от останалите паякообразни, кръвоносната система е най- добре развита именно при тарантулите. В кръвоносната система циркулира хемолимфа. Хемоцианининът (hemocyanin )- пигментът, пренасящ кислород, съдържа мед за разлика от хемоглобина при човека, който съдържа желязо. В хемолимфата на паяка се наблюдават четири типа клетки – хемоцити, чиито функции остават неизяснени
Хемолимфата е сивосиня на цвят и и е отровна до смъртоносна за организма на дребните бозайници, подобно на хемолимфата на скорпионите.
«Сърцето» на тарантулата е  продълговат тръбест орган, който минава по централната част на коремчето на тарантулата от горната му страна и може да се види у някои америкавски видове тарантули като тъмна ивичка по дорзалната страна на абдомена в местата, оголени при ритане на косъмчета.) Сърцето е обвито в перикард, тръбеста камера, която го оплита в стегнати нишки и осъществява циркулацията на хемолимфата в кръвоносната система. . Повърхността на перикарда е постлана с голямо количество нервни влакна, които генерират и регулират непосредствено сърдечните контракции.
Сърцето има четири чифтни отвора (ostia) по цялата си дължина, функциониращи като клапи, през които се осъществява движението на хемолимфата в двете посоки..
При контрахиране на перикарда хемолимфата се изпомпва в три направления
– напред (през предната аорта), назад (през задната аорта и настрани.Малките съдове, които излизат от задната аорта  кръвоснабдяват органите и тъканите на абдомена.По обратния път хемолимфата се връща в сърцето, откъдето се изтласква в предната аорта през pedicel в главогръда, където по артериалните съдове, на свой ред постъпва в органите и тъканите. След това от тъканите хемолимфата се събира обратно и се връща по същия път обратно в коремчето, където попада в книжните бели дробове. В белите дробове се осъществява газообмен, хемолимфата се насища с кислород и постъпва обратно в сърцето, където се натрупва в перикарда и се включва отново в циркулацията.
Полова система. Вътрешните полови органи на мъжката тарантула са представлены чифтни семенници, които се свързват посредством извити семепроводи в общ проток близо до цепковидното полово отвърстие (gonopore), което се отваря в долната част на абдомена, така наречената епигастрална бразда до първия чифт книжни дробове. Областта пред епигастралната бразда се нарича епигинална площадка (epiginum).
Яйчниците на женските са също чифтни органи. Те се свързват в матката, която пък завършва с gonopore, защитено от малко хълмче – epiginum (епигиниум). Отделно от  отвъстието на яйцепровода в областта на епигиниума се отварят каналчета, които са свързани с с разширение- семеприемник – spermatheca. Те служат за приемане и съхранение на спермата след копулация. Формата и разположението на семеприемника са видоопределящ признак.
Копулативните (съвъкупителните) органи на мъжкия се формират на краищата на педипалпите само при последното линеене.
Видоизмененият pretarsus представлява сложен орган и има формата на бутилка с изкривено гърло. Основната част се нарича луковица (bulbum), а горната част часть – ембол (embolus). На свой ред tarsus-ът на педипалпите на мъжкия е скъсен и се свързва подвижно с копулативния апарат. Подбедрицата (tibia) на педипалпите на мъжкия има специална вдлъбнатина (alveolus), съответстваща по форма на копулативния орган, в който се намира в спокойно състояние. В момента на чифтосването копулативният орган напълно излиза alveolus-а така, че се оказва насочен напред и надолу под ъгъл спрямо останалата част от педипалпата. Кроме того, на тибиалните педипалпи на мъжките при много видове тарантули имат специални израстъци – шпори или кукички (тибиални крючки), служещи за подпиране на хелицерите на самката по време на чифтосването.
Тибиални кукички не се наблюдават  у следните родове тарантули (по: "A Listing of Male Theraphosids Which Lack Tibial Apophyses" by LucianK. Ross & RickC. West, из: BTSJournalNo. 20 (3): 81-82):
 
 
AnnandaliellaHirst, 1909 (Selenogyrinae)
AnoploscelusPocock, 1897 (Eumenophorinae)
AugacephalusGallon, 2002 (в части): A. junodi (Simon, 1904) (Harpactirinae)
 
ChilobrachysKarsch, 1891 (Selenocosmiinae)
CitharischiusPocock, 1900 (Eumenophorinae)
CoremiocnemisSimon, 1892 (Selenocosmiinae)
EuphrictusHirst, 1908 (Selenogyrinae)
HeteroscodraPocock, 1899 (Stromatopelminae)
HeterotheleKarsch, 1879 (Ischnocolinae)
HysterocratesSimon, 1892 (Eumenophorinae)
IschnocolusAusserer, 1871 (Ischnocolinae)
LyrognathusPocock, 1895 (Selenocosmiinae)
MetriopelmaBecker, 1878 (Theraphosinae)
NhanduLucas, 1981 (в части): N. carapoensisLucas, 1981 (Theraphosinae)
OrphnaecusSimon, 1892 (Selenocosmiinae)
PachistopelmaPocock, 1901 (редуцированы) (Aviculariinae)
PhlogiellusPocock, 1897 (Selenocosmiinae)
 
PhoneyusaKarsch, 1884 (Eumenophorinae)
Phormingochilus Pocock, 1895 (Ornithoctoninae)
PlesiophrictusPocock, 1899 (в части): некоторые самцы могут иметь тибиальные апофизисы (Ischnocolinae)
PoecilotheriaSimon, 1885 (Selenocosmiinae)
SelenocosmiaAusserer, 1871 (Selenocosmiinae)
SelenotholusHogg, 1902 (Selenocosmiinae)
SelenotypusPocock, 1897 (Selenocosmiinae)
SericopelmaAusserer, 1875 (Theraphosinae)
StromatopelmaKarsch, 1881 (Stromatopelminae)
TheraphosaThorell, 1870 (в части): T. blondi (Latreille, 1804) (Theraphosinae)
ThrigmopoeusPocock, 1899 (Thrigmopoeinae)
XenodendrophilaGallon, 2003 (Stromatopelminae).
 
В заключение да отбележим две основни особеннoсти, характерни за цялата паякообразна фауна в света - способността им да произвеждат паяжина и растежът им чрез периодична смяна на екзоскелета, което е и отличителна черта на повечето членестоноги.


Превод - darkbluelight.
Източник : www.tarantulas.tropica.ru


Страница: 1 от 2
Тялото на тарантулата условно може да се раздели на две части – prosoma (главогръд) и opisthosoma (коремче, абдомен), които са свързани помежду си с малко мостче – pedicel.
Паякообразните не притежават вътрешен скелет и техните вътрешни органи са затворени във външна обвивка- екзоскелет. Последните научни изследвания обаче показват, че вътре в паяка съществува сложна структура, която изпълнява функциите на същински скелет- endoskeleton
Тук не мисля да се спираме на детайлно описание относно това как да се грижим за малка тарантула, понеже основните принципи, които важат за възрастните тарантули важат с пълна сила и тук.
Един от най- важните моменти, свързани с успешното размножаване на тарантулите, е максимално ранното определяне на пола на паяка, с цел да се забави или максимално да се ускори неговия растеж и настъпването на полова зрелост.
Щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Кратки указания с помощта, на които ще си аранжирате приличен терариум за дървесните си видове щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Развъждането на тарантулите в плен само по себе си е доста сложно, което ни позволява да кажем, че едва в последните 10 години развъждането им е станало в количество, позволяващо участието им в търговията с екзотични животни.
В днешно време развъждането на тарантули е широко разпространено в Германия, Чехия, Великобритания и Съединените Щати и в по-малки количества в Холандия, Австралия и Швеция, а в последните години и в страните от бившия СССР (Русия, Украйна)

(от Vito Silvestro) Доколкото знаем, Theraphosa blondi, произлизаща от Венецуела, северна Бразилия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам, е до ден днешен най-големия вид тарантула на планетата, с което аз съм съгласен с цялото си сърце.
Тарантулите – достойни за уважение хищници. Тарантулите ловуват използвайки комбинация от скорост, засади и чифт остри зъби комбинирани с парализираща ( не се отнася за хората ) отрова...
Има няколко основни неща, с които трябва да сме запознати, когато сме тръгнали към зоомагазина за да си купим тарантула...
Страница: 1 от 2
тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking