тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Как да отгледаме малка тарантула и как да приспособим хваната от природата тарантула.

Тук не мисля да се спираме на детайлно описание относно това как да се грижим за малка тарантула, понеже основните принципи, които важат за възрастните тарантули важат с пълна сила и тук.
Нека се спрем на един по-специфичен аспект, свързан с отглеждането на голямо количество наскоро излюпени тарантули.
За постигане на успешен и скоростен растеж на малките тарантули (това е особено важно при развъждането с цел продажба) е нужно веднага след преминаването на пост ембрионалния етап, когато тарантулките стават активни и способни да се хранят, те да бъдат разделени в самостоятелни кутийки с плътен слой субстрат достатъчен, за да могат да се заровят напълно в него.
Конструкцията на кутийката следва да възпрепятства възможностите за бягство на малките тарантули. Нужно е субстратът да се поддържа непрекъснато влажен.
С цел да се поддържа интензивен растеж е целесъобразно да се осигури температура в границите на 29-34°С и да се осигури постоянно присъствие на храна в кутийките.
Основния проблем, който стои пред този, който се грижи за всичко това е с какво и как да изхрани подобна „тълпа” (само да ви напомня, че повечето видове наземни тарантули са в състояние да оставят поколение в рамките на 100 до 1500 броя тарантулки)?
Във връзка с това съществуват сведения за интересни случаи на масово хранене, прилагани от няколко аматьори из Европа. За целта се използват мотили (червена комарена ларва) - често срещана жива храна за аквариумни рибки.
Московският любител на влечуги Rustam Berdiev споменава, че някои аматьори в Холандия използват за храна нарязани брашнени червеи, за да хранят своите новоизлюпени тарантулки. За целта брашненият червей се нарязва на малки парченца съпоставими с размера на тарантулките и всяко парче е поставяно на субстрата в кутийката на тарантулата. Единственият недостатък на този метод се състои в това, че неизяденото за 24 часа парче брашнен червей започва да мухлясва и трябва да бъде отстранено незабавно.
S. и М. Schultz в книгата си «The Tarantula keepers guide», Barron`s, 1998, описват опита си в отглеждането на новоизлюпени тарантулки на малки групи, всяка в отделна кутийка, между 3 и 5 седмици след излюпването им. Тук трябва да бъде осигурено стабилно всекидневно хранене. Понеже всички тарантули са родени по едно и също време се предполага, че и ще сменят кожите си едновременно. Така рискът от канибализъм е минимален. Въпреки това дори при най-слабите признаци на подобно поведение следва тарантулите да бъдат разделени в самостоятелни кутийки.
Новоизлюпени щурци, хлебарки и винени мушици се считат за традиционна храна в подобни случаи. Също така размерът на храната не трябва да надвишава по размер абдоменът на тарантулата.
Моят личен опит показва, че храната може да се поднася предварително убита, както на възрастни така и на малки тарантули. Така се изключва риска тарантулата да бъде наранена от собствената си храна.
Ако искате да държите своята тарантула на един по-късен етап, без да се страхувате е добре да започнете с опитите си внимателно да го вземете в ръце веднъж щом тарантулата достигне подходящ размер.
Изключително важно е да контролирате влажността на субстрата в кутийката. Не бива да позволявате да изсъхва, а също така и не бива да го правите прекалено влажен!
Помнете, че колкото повече храните тарантулата си, толкова по-бързо тя ще порасне и ще достигне по-голям размер!
Тук смятам да кажа и няколко думи относно адаптацията на хванати от дивата природа екземпляри.
По правило, хванатите от дивата природа тарантули, които са преминали през дълъг процес на транспортиране са слаби и дехидратирани. Не се препоръчва да им предлагате храна веднага щом ги получите.
Това, което е нужно да направите е да поставите тарантулата в широк съд, в който вместо субстрат да има няколко слоя навлажнена тоалетна или филтърна хартия. Също така трябва да осигурите укритие и плитка и широка купичка за вода. Ако тарантулата е достатъчно активна ще успее да намери сама водата, ако ли не тогава ще трябва Вие да й помогнете.
Когато се уверите, че тарантулата е пила вода го оставете да се адаптира към новия си дом за около седмица. След това можете да се опитате да му предложите храна. Препоръчително е да сторите това през нощта. Като за първи път може да изберете някой щурец с подходящ размер. Активното движение на щуреца би следвало да предизвика интереса на тарантулата и да го предизвика да ловува. Ако щурецът не бъде изяден през нощта и не предизвиква видимо безпокойство у тарантулата може да го оставите за още една две нощи.
Ако тарантулата е прекалено слаба и не е в състояние да хване жива плячка може да и предложите предварително убита такава, която следва да бъде поставена близко до хелицерите на тарантулата за през нощта.
Също така е целесъобразно да повишите температурата до 30-34°С. Но имайте предвид, че температури над 36°С могат да се окажат фатални за повечето видове тарантули със съвсем малки изключения.
Веднъж започнала да яде предварително убита плячка, можете да се опитате да постепенно да върнете тарантулата към нормалното и приемане на жива храна.
Опитайте се да вложите максимум усилия за да спасите живота на Вашата тарантула!


Некадърен превод и правописни грешки - xfan.
Източник : www.tarantulas.tropica.ru


Страница: 1 от 2
Тялото на тарантулата условно може да се раздели на две части – prosoma (главогръд) и opisthosoma (коремче, абдомен), които са свързани помежду си с малко мостче – pedicel.
Паякообразните не притежават вътрешен скелет и техните вътрешни органи са затворени във външна обвивка- екзоскелет. Последните научни изследвания обаче показват, че вътре в паяка съществува сложна структура, която изпълнява функциите на същински скелет- endoskeleton
Тук не мисля да се спираме на детайлно описание относно това как да се грижим за малка тарантула, понеже основните принципи, които важат за възрастните тарантули важат с пълна сила и тук.
Един от най- важните моменти, свързани с успешното размножаване на тарантулите, е максимално ранното определяне на пола на паяка, с цел да се забави или максимално да се ускори неговия растеж и настъпването на полова зрелост.
Щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Кратки указания с помощта, на които ще си аранжирате приличен терариум за дървесните си видове щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Развъждането на тарантулите в плен само по себе си е доста сложно, което ни позволява да кажем, че едва в последните 10 години развъждането им е станало в количество, позволяващо участието им в търговията с екзотични животни.
В днешно време развъждането на тарантули е широко разпространено в Германия, Чехия, Великобритания и Съединените Щати и в по-малки количества в Холандия, Австралия и Швеция, а в последните години и в страните от бившия СССР (Русия, Украйна)

(от Vito Silvestro) Доколкото знаем, Theraphosa blondi, произлизаща от Венецуела, северна Бразилия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам, е до ден днешен най-големия вид тарантула на планетата, с което аз съм съгласен с цялото си сърце.
Тарантулите – достойни за уважение хищници. Тарантулите ловуват използвайки комбинация от скорост, засади и чифт остри зъби комбинирани с парализираща ( не се отнася за хората ) отрова...
Има няколко основни неща, с които трябва да сме запознати, когато сме тръгнали към зоомагазина за да си купим тарантула...
Страница: 1 от 2
тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking