тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Развъждане на тарантули

Развъждането на тарантулите в плен само по себе си е доста сложно, което ни позволява да кажем, че едва в последните 10 години развъждането им е станало в количество, позволяващо участието им в търговията с екзотични животни.
В днешно време развъждането на тарантули е широко разпространено в Германия, Чехия, Великобритания и Съединените Щати и в по-малки количества в Холандия, Австралия и Швеция, а в последните години и в страните от бившия СССР (Русия, Украйна).
До преди късните 80 години на 20-ти век не е бил познат нито един единствен успешен опит за развъждане на тарантули в плен. Което е било в пряка връзка с недостатъчното количество информация относно тяхната биология, както и с недостатъчната бройка на полово зрели екземпляри от различен пол на един и същ вид. Което от своя страна се дължало на липсата на канали за снабдяване с тарантули от природата, както и относителната непопулярност на хоби като отглеждане на тарантули.
Първото развъждане в плен е било постигнато от William Baerg (1938) от заплодени женски, хванати от природата. Дори и днес всички аспекти, фактори и условия при развъждането на тарантулите, определящи успеха на начинанието, не са така добре познати. Много от откритията в тази област в днешно време могат да бъдат направени от хората, които отглеждат тарантули и са се заели с тяхното развъждане.
1984-та година е била така да се каже критична за развъждането на тарантулите в плен и е белязана с издаването на книга от А. V. McKee, Washington, описваща технологията на развъждане на тарантулите, която авторът е използвал успешно години наред (второ и трето издание са били публикувани през 1984 и 1986). Обаче поради ограничения тираж, тази книга не е успяла да достигне до широк кръг от аматьори отглеждащи тарантули, но е послужила като тласък за провеждането на активни опити за развъждане на тарантулите от колекционерите, които са ги отглеждали.

Един от основните проблеми при развъждането на тарантулите в плен се състои в това, че е необходимо да притежавате по-голяма група от екземпляри различаващи се по пол и възраст, за да осигурите непрекъснати опити за чифтосване. Това от своя страна е проблемно, поради дългия цикъл на живот и различията в условията за половото съзряване при двата пола, свързано с различията в биологията и развитието им. Понеже поддръжката на такава голяма група е свързано с големи разходи, както и със значително отделяне на време за грижи, аматьорите в областта, който не са се занимавали с развъждането на тарантулите с комерсиална цел, са започнали да се обединяват в клубове и общества.
В ерата на Интернет, много от тези организации са създали собствени сайтове, провеждали са конференции, посветени на всички аспекти в отглеждането, развъждането и други проблеми, свързани с хобито да гледаш тарантули. Отделни колекционери също са създали свои собствени интернет страници.
Така, притежавате възрастни мъжки и женски екземпляри от определени видове и сте на път да се опитате да ги размножите у дома. Както е необходимо за това? Има ли някаква разлика от условията, в които сте ги гледали досега и тези, които ще са необходими, за да успеете да ги развъдите успешно?
Много въпроси се появяват пред ентусиаста решил да развъжда тарантули, но уви е невъзможно даването на еднозначен отговор, схема или точни инструкции, следването на които ще доведе до успешно развъждане. Като цяло е възможно въз основа на опита на определени колекционери в хобито да се установят подходящи условия и да се задоволят средните нужди, за да се доближим максимално до успешното изпълнение на поставената цел.

източник: www.tarantulas.tropica.ru

УСЛОВИЯ

Температура.
Много от тарантулите не биха се размножили при стайна температура. Необходимо е да им предоставите среда с температура в границите на 27-30 градуса по Целзий като за целта осигурите допълнително отопление на терариума (изключвайки отоплението с лампи). Идеалните условия са тези, при които има разлика от няколко градуса в температурата в противоположните краища на терариума.
Влажност.
Влажността също трябва да бъде повишена в сравнение с тази при която ги отглеждате по принцип. Необходимо е стриктното поддържане на нивото й, съобразявайки се с информацията относно естествените местообитания, сезонността и другите фактори, влияещи на жизнения цикъл на конкретния вид тарантула. През това време е нужно да следите за нивото на вентилацията и да не позволявате да се появяват акари или мушички.
Хранене.
Още една разлика в условията по време на размножителния период се заключва в начина на хранене, който трябва да се установи няколко месеца по-рано. През това време е нужно да осигурявате колкото е възможно, по-разнообразно, обилно и хранително меню. Насекомите и животни е нужно да бъдат хранени с храни богати на витамини и минерали и доколкото е възможно (бележка: това е все още въпрос на спорове) да се овалват във витаминозно-калциева пудра. Като за целта храната се поставя в малка кутийка с въпросната смес и след това кутийката се разклаща. След което оваляното по този начин насекомо или друго животно се поднася на тарантулата ви.

източник: www.tarantulas.tropica.ru

МЕТОДИКА

Съществуват два основни метода за развъждане на тарантулите в плен, според техния вид, условията, при които са държани, както и други фактори. Начините на чифтосване и размножаване могат да бъдат следните:

А.
Първият метод се състои в това терариума на женската да бъде оборудван с по-дебел слой субстрат, за да и се даде възможност да си изкопае бърлога (или се екипира с изкуствени укрития). В така подготвения терариум се извършва чифтосването (мъжкия бива представен на женската). Тук протичат процесите по снасяне на яйцата и оформянето на пашкула, инкубацията на пашкула от женската в бърлогата й, а също така и излюпването на малките.
Неудобствата при този метод са в намелените, понякога до крайност, възможности да се проследят отделните стадии на развитие на яйцата, пашкула и малките, както и от евентуалното атакуване на пашкула от акари, или изяждането му от женската.
От друга страна това е единственият начин да се развъдят обичащите да се закопават видове (Hysterocrates spp., например) както и така наречените проблемни видове (Megaphobema spp., Pamphobeteus spp. и т.н.) тарантули, понеже при този метод чифтосването протича при условия максимално близки до естествените.

Б.
При този метод не се предоставя възможност за изкопаване на бърлога. Пашкулът бива иззет от женската и отгледан в инкубатор. С това избягваме възможността пашкула да бъде изяден от женската и поради осигуряването на стерилни условия възможността за появата на вредители е минимална. Но този метод не дава добри резултати с проблемите видове и не предоставя възможност да наблюдаваме майчините грижи от страна на тарантулата.
Още от самото начало трябва да решите кой метод ще изберете. Дали ще оставите женската да се грижи за него, или ще го отгледате в инкубатор.
Който и метод да изберете винаги е добре да предоставите изобилие от скривалища, в които мъжкия да избяга от женската и да предотвратите повредата му или в най-лошия случай да бъде изяден.
Винаги влагайте максимум усилия, за да спасите живота на мъжкия, за да имате възможност да го пуснете отново при същата или друга женска.
Използвания при размножаването субстрат трябва да отговаря на вай-високите хигиенни изисквания. Размножителния терариум не се декорира, той трябва да запази чистотата си колкото се може повече.
Терариумът трябва да бъде поставен на тихо и спокойно място. Всякакъв вид интервенции се правят само в крайна нужда.

източник: www.tarantulas.tropica.ru

ЧИФТОСВАНЕ

Мъжкия.
След настъпването на половата зрялост трябва да се отнасяте с особено внимание и грижа към него. Поддържането на висока влажност предотвратява изсъхването на семенната течност. Редовното хранене с питателна храна ще осигури доброто състояние и дългия живот на мъжкия.
Помнете, че по правило мъжкият е в състояние да заплоди женска най-много 6 месеца след като е линял за последно.

Женската.
Женската също трябва да бъде хранена добре, за да си набави необходимите й мазнини (?) и протеини. Постоянното наличие на храна в терариума на женската през това време е желателно и ако тя се храни по време на грижите и за пашкула – също.
Един от основните въпроси, които се повдигат по време на чифтосването е дали женската е готова за него и дали изобщо е достигнала полова зрялост.
Относно мъжкия и способността му да заплоди женската всичко е ясно – след като е построил паяжината за семенна течност и е „заредил” педипалпите си (това обикновено отнема две-три седмици, след последната му смяна) той е готов за чифтосване.
За половата зрялост при женската е възможно само да се гадае според броя сменени кожи и според възрастта й. Затова е необходимо и воденето на дневници.
Трябва да се отбележи, че успешното чифтосване не винаги дава гаранция за успешно оплождане и в резултат на това изработка на пашкул. Често дори при успешно чифтосване женската не пристъпва към снасяне на яйца и изработка на пашкул, а след определено време сменя кожа (семенната течност, която се е съхранявала досега в spermathecae й се отделя заедно със старата и кожа (exuvium)).
Понякога женските снасят и неоплодени яйца (често срещано при Theraphosa blondi). Други видове, за които е известно, че в плен женските често правят пашкули, яйцата, в който не са оплодени са Poecilotheria regalis, Psalmopoeus cambridgei, при които това дори не е съпроводено с чифтосване. Въпреки това женските се грижат за пашкула и го пазят. Все още не са известни причините за това явление. Възможно обяснение е сезонността на размножителния период и свързаните с това остри промени в активността им, температурата и влажността в естествената им среда.
Преди да запознаете мъжката с женската тарантула си пригответе парче картон с квадратна форма или дълга плоска летвичка (може и пластмасова линийка), което да използвате, за да предпазите мъжкия от набезите на женската или обратно.
Като цяло мъжките са по-активни и желаещи да се чифтосват надвечер. Вероятни стимули за чифтосването биха били цялостното увеличаване на температурата и влажността в терариума, където ще се състои представянето. За да избегнете внезапни набези към мъжкия е добре няколко дена преди запознаването да нахраните обилно женската.
Съществуват няколко ефективни стратегии за запознаване на мъжкия с женската.


1. Женската се поставя в предварително приготвения терариум с мъжкия в единия край. За целта тя се пренася в пластмасова кутийка (човешката миризма може да подплаши мъжкия). По правило след време мъжкия проявява интерес към женската. Ако това не се случи можете да пробвате да ги стимулирате, като потропвате по педипалпите и предните крака и на двата екземпляра с мека пръчица. Ако и това не помогне можете да побутнете женската по-близо до мъжкия. Във всеки момент от чифтосването бъдете готови да спасите мъжкия, като му помогнете да избяга, ако женската прояви агресия, като внимавате все пак да не нараните нито една от тарантулите.
2. Ако изберете да представите мъжкия на женската, която е в терариум с укритие просто го поставете в противоположния ъгъл на терариума.

Ако не се осъществи чифтосване следва да повторите процедурата след няколко дена.
Понеже по време на чифтосване мъжките проявяват по – голяма инициатива, за да намалите стреса и за да осигурите оптимални условия следва да представите женската на мъжкия, а не обратното. Но за някои видове (Hysterocrates spp., Haplopelma spp. и други) това е просто неприложимо.
Някои любители с цел да намалят стреса при мъжки използват един вид обезопасителни клетки: мъжкия се поставя в терариума на женската в малък пластмасов контейнер. Той живее там няколко дена, след което му се дава възможност да влезе навлезе в територията на женската.
При успешно чифтосване, след определено време (от 1 до 6, дори 9 месеца, а при някой дори повече от година) женската снася яйца и ги увива в пашкул. Активното копаене и оплитане на терариума с паяжина предшестват снасянето на яйцата. Женската изплита „гнездото” си в укритието или бърлогата си или директно в ъгъла на терариума, където ще отгледа пашкула си. Ако оставите грижите по пашкула на женската тарантула следете за условията в терариума (влажността и температурата). Но ако решите изкуствено да инкубирате пашкулът ще ви се наложи да го извадите то терариума. За целта в книгата си S. и М. Schultz препоръчват използването на лъжица. Моля бъдете внимателни да не нараните пашкула или женската.
Има няколко факта, които влияят върху производството на пашкула. Няколко вида, които идват от страни с достатъчно ясно изразени сезони (Аржентина, Чили и други), например Grammostola rosea (длъжни сме да отбележим, че това не е един от най-лесните за развъждане видове) след чифтосване изискват поне малък период (2-3 седмици) на застудяване и понижаване на влажността. Тези промени в температурата и влажността не трябва да са резки. Понижаването, а след това и повишаването им трябва да става постепенно за период от два три дена.
Интересно е да се отбележи, че резките промени в условията могат да бъдат ефективни при други видове, като тропическите видове, например Brachypelma vagans и Theraphosa blondi.

Немога да ви посъветвам да използвате тази технология обаче, защото използването и предизвиква повече въпроси, отколкото дадените отговори.

източник: www.tarantulas.tropica.ru

ИНКУБАЦИЯ

За да осигурите успешното развитие на пашкула и ларвите на малките тарантули е необходимо да създадете трите основни условия – температура 27-28°С, непрекъснато поддържане на влажността не по-ниска от 60-70% (информация относно горната граница липсва) и редовното преобръщане на пашкула.
Разграничават се два основни варианта при инкубацията на пашкула: да го оставите при женската (естествена инкубация) и изкуствена инкубация.
Естествена инкубация.
Както бе споменато по-рано, при този способ пашкула остава при женската тарантула и тя се грижи за него и всичките неприятности по поддържането на жизнеността на яйцата и тяхното развитие „лежат на плещите й”.
Тук всички намеси са излишни. Напротив трябва да се избягва да се безпокои женската тарантула. Всичко, което е нужно е да се поддържат необходимите температура и влажност и да се предоставя редовно храна. Твърди се, че липсата на храна за дълги периоди по време на този процес може да е една от причините, поради които женската би изяла пашкула си.







Изкуствена инкубация.
Може да бъде реализирана по два начина: механичен и ръчен.
При първия метод пашкула се поставя в механичен инкубатор, който предоставя всички нужни условия за успешна инкубация: автоматична поддръжка на температурата и влажността, а също така и автоматизираното преобръщане на пашкула 3-5 пъти на ден.
При втория метод пашкула се поставя в специално конструиран инкубатор представляващ стъклен или пластмасов цилиндър с вентилационни отвори в ниската си част, под които е поставен абсорбиращ и задържащ влагата пълнител (например вермикулит). Във високата част на цилиндъра е поставен втори цилиндър осигуряващ пространство между капака с вентилационните отвори и найлонов лист играещ ролята на хамак, в който се поставя втория цилиндър. Във втория цилиндър се поставя пашкула. Преобръщането на пашкула се извършва ръчно.
При повечето видове тарантули пашкулът може да бъде отнет от женската след 21-вия ден, когато яйцата вече трябва да са се развили до първия си нимфен стадий. Изключение правят по-дребните видове като например Holothele incei, при които пашкулът може да бъде отнет от женската тарантула по-рано поради факта че развитието на яйцата става по-бързо.
Не се притеснявайте, ако сте изтеглили пашкула на 21-вия ден, отворили сте го и сте открили, че яйцата още не са достигнали до първи нимфен стадий. Това ще стане до няколко дена, ако са били оплодени успешно.
Според информация предоставена от Ray Gabriel (2003) яйцата на тарантула от вид Psalmopoeus pulcher, изтеглени от женската на 19-тия ден, са лежали в инкубатора 7 дена преди да се достигнат първи нимфен стадий.
Тук ще кажа няколко думи за значимостта на обръщането на пашкула, което женската тарантула прави инстинктивно при естествено инкубиране на пашкула.
Подобно преобръщане, за да се разпредели натиска над черупките на яйцата и да се осигури добра вентилация и свеж приток на въздух, е необходимо само ако яйцата се инкубират вътре в самия пашкул. Ако яйцата се извадят от пашкула и се „разстелят” върху „хамака” подобно обръщане не е нужно. Единственото, за което трябва да следите е нивото на влажността, за да предотвратите развитието на плесени и мухъл. Ако пашкулът не бъде отнет от женската той често мухлясва от страната, която е била опряна в субстрата (забелязал съм този факт при половината от пашкулите от наземните видове).
Същото се отнася и за първия нимфен стадий, така наречените яйца с крака, които все още не се хранят и водят неподвижен начин на живот. Едва вече при втория нимфен стадий започват да се движат и има опасност да избягат от инкубатора.
Нимфите, който са излинели в малки тарантулки могат да бъдат разделени в отделни кутийки няколко дена след линеенето.
Бележка: Според информация, предоставена от Ray Gabriel тарантулата Poecilotheria formosa може да премине през 4 нимфни стадия (при „стандартни” два при повечето видове). Това може да бъде обяснено с нуждата да се забави излиняването на нимфите в тарантули заради началото на дъждовния сезон.
В заключение можем да кажем, че едва през последното десетилетие се наблюдава комерсиално развъждане на тарантули по света. В Чехия, Германия, Холандия, Франция, САЩ и Канада редовно се провеждат изложби-базари, конференции, където колекционери и любители обменят информация относно отглеждането на тарантулите, обсъждат актуални проблеми и сключват сделки , за да попълнят колекциите си.
В днешно време в Русия и C.I.S страните групата ентусиасти сериозно занимаващи се с тарантули е относително малка. Наблюдава се липса на специализирана литература, ограничена е и възможността за снабдяване с видове, което води до високите цени на множеството предлагани тарантули. Повечето предлагани тарантули в Русия са били внос от чужбина.
Едва през 2000г., след дълга пауза в развъждането на тарантули (случайни развъждания са били отбелязани в началото на 1990г., D. Panteleev и I. Ghidov, а през 1998 - Emil Morozov, Moscow), автор, заедно с московските любители Eugeny Yu. Rogov, Alex Sergeev и Igor Arhangelsky са реализирали няколко проекта с цел развъждане на следните видове: Psalmopoeus cambridgei, Avicularia sp. "huriana", A. versicolor, Lasiodora parahybana, Brachypelma albopilosum, B. sp. "vagans", Haplopelma lividum, H. schmidti, "Nhandu chromatus", Stromatopelma calceatum, Acanthoscurria sp. "musculosa", A. broklehursti, Nhandu coloratovillosus, Grammostola rosea.)
В близкото бъдеще са планувани още подобни проекти.

източник: www.tarantulas.tropica.ru


Некадърен превод и правописни грешки - xfan.
Източник : www.tarantulas.tropica.ru


Страница: 1 от 2
Тялото на тарантулата условно може да се раздели на две части – prosoma (главогръд) и opisthosoma (коремче, абдомен), които са свързани помежду си с малко мостче – pedicel.
Паякообразните не притежават вътрешен скелет и техните вътрешни органи са затворени във външна обвивка- екзоскелет. Последните научни изследвания обаче показват, че вътре в паяка съществува сложна структура, която изпълнява функциите на същински скелет- endoskeleton
Тук не мисля да се спираме на детайлно описание относно това как да се грижим за малка тарантула, понеже основните принципи, които важат за възрастните тарантули важат с пълна сила и тук.
Един от най- важните моменти, свързани с успешното размножаване на тарантулите, е максимално ранното определяне на пола на паяка, с цел да се забави или максимално да се ускори неговия растеж и настъпването на полова зрелост.
Щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Кратки указания с помощта, на които ще си аранжирате приличен терариум за дървесните си видове щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Развъждането на тарантулите в плен само по себе си е доста сложно, което ни позволява да кажем, че едва в последните 10 години развъждането им е станало в количество, позволяващо участието им в търговията с екзотични животни.
В днешно време развъждането на тарантули е широко разпространено в Германия, Чехия, Великобритания и Съединените Щати и в по-малки количества в Холандия, Австралия и Швеция, а в последните години и в страните от бившия СССР (Русия, Украйна)

(от Vito Silvestro) Доколкото знаем, Theraphosa blondi, произлизаща от Венецуела, северна Бразилия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам, е до ден днешен най-големия вид тарантула на планетата, с което аз съм съгласен с цялото си сърце.
Тарантулите – достойни за уважение хищници. Тарантулите ловуват използвайки комбинация от скорост, засади и чифт остри зъби комбинирани с парализираща ( не се отнася за хората ) отрова...
Има няколко основни неща, с които трябва да сме запознати, когато сме тръгнали към зоомагазина за да си купим тарантула...
Страница: 1 от 2
тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking