тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
За Theraphosa blondi

(от Vito Silvestro)
Доколкото знаем, Theraphosa blondi, произлизаща от Венецуела, северна Бразилия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам, е до ден днешен най-големия вид тарантула на планетата, с което аз съм съгласен с цялото си сърце. Занимавайки се с тарантули от години, винаги съм предпочитал този вид заради масивните им размери. Преди всичко има хора, които твърдят, че Lasiodora parahybana са също толкова големи и дори Theraphosa apophysis е била споменавана в категорията „най-голям паяк”. Но базирайки се на фактите от отгледаните от мен стотици от трите споменати по-горе вида, Theraphosa blondi е най-голямата от всички. С това не казвам, че няма изключения. В природата винаги има изключения и аз самия съм имал няколко „изрода”. Това, което ще се опитам да постигна в тази статия е да помогна на заинтересованите да опознаят този вид по-задълбочено и да дам обяснение на някой съществуващи факти.
 
Защо T. blondi стават толкова големи? Поради много причини. Гени преди всичко. Аз не съм учен, нито претендирам да бъда, но генетиката играе огромна роля. Второ, този вид могат да изядат доста храна. Колкото повече ядат, толкова по-големи стават. Изглежда логично засега, нали? Трето, според „новата” ми теория (догадка по-скоро) се дължи на околната среда, в която живеят. Правило ли ви е впечатление, че по-слабо развитите животни са доста по-големи в Южна Америка? Насекомите, змиите, определени земноводни и т.н. стават доста големи. Не съществува твърдо доказателство за кой да е факт, но все пак тази теория включваща дъждовните гори и техните обитатели е съвсем слабо разглеждана от научна гледна точка. Съществуват теории за лечебните свойства на някои растения виреещи там, но и в тази насока е било направено съвсем малко. Това, което ми идва наум е ролята, която играят кислорода и влажността в метаболизма на T. blondi. Кислородът, както знаем, е от съществено значение не само за поддържане на живота, но и за правилното протичане на метаболизма, а зоните, които T. blondi населява са с по-богато съдържание на кислород от да речем Северна Америка. Това е и поддържаната от учените теория за това защо фосилите на “megarachne” са дори по-големи. Имало е много по-голяма концентрация на кислород във въздуха, позволявайки на този вид да израсте по-голям. Така че, ако това е вярно, то вярно е и обратното – по-ниската концентрация на кислород в днешната атмосфера е това, което пречи на T. blondi да порасне повече. Разбира се законът за увеличаващата се ентропия също играе роля, но е възможно ли е „идеалната среда” за T. blondi да произведе индивид достигащ 24 инча?
 
Тарантулите са живи фосили. Дихателните им органи (книжните дробове) не са еволюирали. От там и неефективността им в днешната атмосфера. Както съм споменавал преди милиони години Земята е била доста по-топло и влажно място. Да не споменаваме и по-голямото количество кислород в атмосферата, поради което книжните дробове са били всичко, от което една тарантула би могла да се нуждае. В променящата се през вековете атмосфера тарантулите са оцелели благодарение на инстинктите си, което в известен смисъл е попречило на еволюцията. Причината, поради която T. blondi е много по-засегнат от това е масивният му размер. Техните книжни дробове просто не са в състояние да осигуряват достатъчно кислород, когато достигнат 8 и нагоре инча. Това изглежда да е и причината, поради която те не продължават да растат. По-малко кислород означава по-бавен метаболизъм. Това е и причината, поради която умират повечето (държани в плен) възрастни T. blondi по време на линеене. Изтощават се прекалено много, за да успеят да се измъкнат. Това е теория, която обмислям от години, която сега е подкрепяна от много хора занимаващи се с тарантули. Книжните дробове се нуждаят от много влага, за да осъществят обмяната на газовете. Без необходимата влага книжните дробове съхнат и ако изсъхнат T. blondi умира.
 
Други въпроси, който са ми били задавани безброй пъти през годините са: „Защо T. blondi (както и много други видове) изяждат яйцата си? Защо е толкова трудно да се получи добър пашкул от T. blondi в плен? „ Истината е, че никой не знае. Има основателни предположения, но не и факти. Чарлс Дарвин е засегнал тази тема в книгата си „Произход на видовете”. В началото на книгата се е чудил защо е толкова трудно да се развъдят някои видове в плен. Не е сигнал далеч от мисълта, че е трудно за човек да пресъздаде напълно животинската среда и някъде се губят части от жизнения цикъл. През цялото време, през което съм гледал и размножавал T. blondi процентът на неуспешно отгледани пашкули е бил висок. Това изглежда противоречащо на логиката поради факта, че насекомите оцеляват благодарение на големи брой на често оставяното от тях потомство. Ако безгръбначните в природата се размножават по същия начин както в плен то те досега отдавна да са изчезнали. Така, какво точно е различното? Що се отнася до тарантулите дарвиновата теория е в сила до известна степен. Но при T. blondi тази теория е допълнена с още една нова идея: а именно че те са много по-чувствителни към промяната в средата, отколкото останалите видове. Какво имам предвид с това? Успявал съм да развъдя Brachypelma smithi с лекота. Успявал съм да получа здрав пашкул независимо от промените в околната среда. Държал съм B. smithi на стайна температура и влажност такава каквато е била в къщата ми. Успявал съм да получа пашкул по всяко време на годината. След което ги преместих в стаята специално проектирана за гледане на T. blondi. В тази стая (не само в терариумите) се поддържа температура от 24 градуса и влажност от порядъка на 80%. Все още получавам качествени пашкули от B. smithi. Такива са случаите и с различни видове Avicularia и Psalmopoeus.

През последните няколко години замених и продадох повечето от гледаните от мен видове и сега се грижа за T. blondi, Xenesthis immanis, и Pamphobeteus. Притежавам повече от 30 T. blondi на различна големина и възраст. Две от възрастните ми женски са доста стари. Една от тях е поне на 9 години вече. Размерът и в момента е малко над 10 и половина инча, измерено от първи до четвърти крак от една и съща страна. Колкото и да ме боли да си призная я купих като млада диво ловена женска преди повече от 8 години. Моята втора по големина женска е също диво ловена, нея я купих преди около 6 години. ( Бележка: Купувал съм много диво ловени женски T. blondi преди години, но вече не купувам такива тарантули, нито намирам извинение за хората, които все още ги правят, понеже това е жестоко и в повечето случаи тези животни не се справят особено добре в живота си в плен). Веднага след тези си покупки спрях да купувам диво ловени тарантули още повече след като научих как точно се хващат. Но да се върнем на темата, това, което осъзнах е, че диво ловените T. blondi (тогава, когато оцелеят в плен) стават по-големи от тези, които са отгледани в плен. В частност, забелязах, че средния размер на главогръда при диво ловените T. blondi е по-голям, отколкото при тези отгледани в плен при един и същ размер на разкрача. Ето още една разлика: диво ловените екземпляри са доста по-склонни да ритат косъмчета (и го правят при най-слаби дразнения), също така са много по-склонни към чифтосване.
 
Друг фактор оказващ влияние е хранителната диета. Много от развъдените в плен T. blondi са хранени с щурци. Щурците продавани по магазините са най-често познати като Европейски сиви щурци. Тези насекоми НЕ се срещат в Южна Америка. Една дива T. blondi никога дори не би видяла такъв щурец. Те се хранят с гризачи, змии, родни безгръбначни, жаби и други подобни. Така че разликата в менюто им най-вероятно играе роля при метаболизма им, общия растеж и способността им да произведат качествено поколение. Виждаме тези разлики и при хората. С подобряването на качеството на водата и храната ни същото става и с продължителността на живота ни. „Ти си това, с което се храниш” определено е вярно в случая.
 
Така че какъв е правилният начин да се грижим за T. blondi? Изискванията за гледането им в плен са доста скромни. Преди всичко терариумът за възрастен екземпляр трябва да бъде поне 24 инча дълъг, 12 инча висок и 12 инча широк. Субстратът трябва да бъде поне 5 инча дебел, за да задържа влагата. Субстратът може да бъде микс от вермикулит, мъх, кокосови влакна и почва (горният повърхностен слой). Трябва да е лишен от наличието на пестициди и да е в състояние да задържа влага, за да поддържаме висока влажност. T. blondi изискват влажност поне 70%, също така трябва да има и приток на свеж въздух в терариума. Застоялият въздух е причина за възникването на плесени и мухъл и може да доведе до смърт за тарантулата. Още едно изискване е наличието на широка, но плитка паничка, която да е винаги пълна с вода. Наличието на укритие е задължително. Това, което аз използвам са изкуствени укрития на Екзо–Тера (по-големите) като им разширявам входовете. Тези укрития спомагат за запазването на влагата в убежищата на тарантулата. Декорацията не е задължителна и ако можете да си го позволите бих ви препоръчал живи растения, за да спомогнете за увеличаването на нивата на влагата и кислорода.
 
Колкото до храненето – хранете ги добре. Това са животни, които могат да станат доста големи, така че храната им е нужна. Немога да се сетя колко пъти съм получавал възрастни мъжки и женски екземпляри, които са били просто хилави. Най-малкият мъжки, който съм отгледал аз беше 8 инча от първия до четвъртия крак от едната страна. Всичките ми женски са достигали този размер и са ставали дори по-големи. Храня моите с възрастни мишки, малки мишлета, скачащи мишки, подбрани хлебарки, щурци, змии (от време на време) и понякога с жаби. Количеството зависи от индивида, но този вид е любимецът в хобито, така че защо да им пречим да оползотворят потенциала си.
 
Що се отнася до чифтосването T. blondi са лесни за склоняване. Тези от вас, който притежават Citharischius crawshayi знаят колко е трудно да се опази жив мъжкия, отделно колко е трудоемко да се отгледа пашкула. Когато става дума за T. blondi чифтосването е далеч по-лесно. Проблема е в получаването на жизнен пашкул. Що се отнася до мен мъжките винаги са успявали да осъществят успешни заплождания. Въпреки това, когато дойде време за пашкул шансовете са 50/50, а запазването на пашкула при майката за 30 дена, без да бъде изяден е дори още по-трудно. Преди всичко, T. blondi има по-големи шансове за чифтосване, понеже мъжките, ако са хранени правилно, стават големи колкото женските. Мъжкият има много по-голям шанс да я отблъсне, отколкото мъжкия C. Crawshayi например. Но когато дойде време за пашкул има голям шанс за неуспех. Ето тук аз се връщам към теорията на Дарвин за затрудненията, които имат някои животни при възпроизвеждането им в плен. Никой няма отговор за този проблем, това, което знаем е, че когато видите пашкул е по-добре да го изтеглите и да го отгледате в инкубатор.

При успешно излюпване можете да очаквате между 50 и 100 паячета на размер около ?”-1”. На тази възраст са със синьо-черна окраска. А как само се хранят. Почти е невъзможно да бъде прехранено T. blondi паяче. Хранят се с плодови мушици, малки щурчета и всякакви други насекоми с подобен размер. Влажността играе особено важна роля на този етап, понеже T. blondi паячетата са дори по-чувствителни от възрастните по този въпрос. Друго, което трябва да се вземе под внимание е, че на тази възраст те ще линеят много по-често, поради което е нужна постоянна влага. Ако са хранени правилно женските бебета трябва да достигнат размер от около 3” - 5” за около година. Мъжките могат да станат дори по-големи, понеже аз ги прехранвам, за да ги вкарам в цикъл с женските. Прехранвайки един мъжки можете да го накарате да съзрее полово за по-малко от две години. Най-краткото време за достигане на полова зрялост, което съм успял да постигна е при мъжки екземпляр с размер 8” за 15 месеца. Бебетата трябва да бъдат разделени (това се отнася за всички видове), за да се избегне канибализъм. В какво ще ги гледате няма голямо значение, при положение че са осигурени необходимите условия и че всички са разделени едно от друго.
 
T. blondi е основна тарантула във всяка колекция. Тарантула, която става достатъчно голяма, за да се храни с други тарантули ги прави много пленителни. (Аз не оправдавам канибализма при тарантулите, просто ми се иска моята женска C. Crawshayi да знаеше това) Както всички тарантули това са невероятни създания и определено са заслужили мястото си под слънцето. Въпреки че не са така цветни както X. immanis, тяхната очевидна големина напълно компенсира липсата простата им кафеникава окраска. Запомнете, че тези гиганти изискват подходящи грижи и се надявам това есе да отговори на въпросите ви относно отглеждането и разбирането им.
Страница: 1 от 2
Тялото на тарантулата условно може да се раздели на две части – prosoma (главогръд) и opisthosoma (коремче, абдомен), които са свързани помежду си с малко мостче – pedicel.
Паякообразните не притежават вътрешен скелет и техните вътрешни органи са затворени във външна обвивка- екзоскелет. Последните научни изследвания обаче показват, че вътре в паяка съществува сложна структура, която изпълнява функциите на същински скелет- endoskeleton
Тук не мисля да се спираме на детайлно описание относно това как да се грижим за малка тарантула, понеже основните принципи, които важат за възрастните тарантули важат с пълна сила и тук.
Един от най- важните моменти, свързани с успешното размножаване на тарантулите, е максимално ранното определяне на пола на паяка, с цел да се забави или максимално да се ускори неговия растеж и настъпването на полова зрелост.
Щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Кратки указания с помощта, на които ще си аранжирате приличен терариум за дървесните си видове щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Развъждането на тарантулите в плен само по себе си е доста сложно, което ни позволява да кажем, че едва в последните 10 години развъждането им е станало в количество, позволяващо участието им в търговията с екзотични животни.
В днешно време развъждането на тарантули е широко разпространено в Германия, Чехия, Великобритания и Съединените Щати и в по-малки количества в Холандия, Австралия и Швеция, а в последните години и в страните от бившия СССР (Русия, Украйна)

(от Vito Silvestro) Доколкото знаем, Theraphosa blondi, произлизаща от Венецуела, северна Бразилия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам, е до ден днешен най-големия вид тарантула на планетата, с което аз съм съгласен с цялото си сърце.
Тарантулите – достойни за уважение хищници. Тарантулите ловуват използвайки комбинация от скорост, засади и чифт остри зъби комбинирани с парализираща ( не се отнася за хората ) отрова...
Има няколко основни неща, с които трябва да сме запознати, когато сме тръгнали към зоомагазина за да си купим тарантула...
Страница: 1 от 2
тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking