тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Най – големия враг на тарантулите


от Randy Chuah


Тарантулите – достойни за уважение хищници. Тарантулите ловуват, използвайки комбинация от скорост, засади и чифт остри зъби комбинирани с парализираща (не се отнася за хората) отрова. Понякога дори скорпионите и змиите немогат да мерят сили с тях. Въпреки че изглежда като те да са на върха, това не е така. Най – страшния за тарантулите хищник е Pepsis Wasp, която е не по голяма от 2 инча, познати също така като „Тарантулски хищник”.
Има няколко вида оси познати под това прозвище, които обитават пустинните области на югозапада. Pepsis formosa и Pepsis thisbe са най-често срещаните. Осите от рода Hemipepsis са също познати като ловци на тарантули. Видът им е труден за различаване.


Описание
Измерената им дължина е около 2 инча, и като цяло телата им са доста твърди, което им осигурява добра защита при сблъсъците им с тарантулите. Тези насекоми са със синьо-черни тела и крила синьо-черни, оранжеви или махагонови на цвят. Това са друга група насекоми, като кадифените мравки, които имат апосематично оцветяване - ярко предупредително оцветяване, което предупреждава потенциалните им врагове, че това е плячка, която може да се окаже доста болезнена и не си струва усилията.


Ареал
Pepsis е род от Новия Свят, във видове произлизащи на север от Аржентина до Логан, Юта. Над 250 вида са открити в Южна Америка, 15 в Съединените Щати, като поне 9 произлизат от пустинята. Тези оси се появяват там, където се намират тарантули. P. Thisbe е вида, който се намира най-силно на север.



Хищник и Плячка
Само няколко животни, като кукувицата, ядат този вид оси. Осите се хранят с нектар, и склонностите им към летене се появяват след консумацията на ферментирали плодове.

Навици и хабитати
Най – активни са лятно време, през деня, въпреки че избягват високите температури. Женските са тези, които са заслужили прякора на рода. Като всички членове на този род на тях име нужен паяк, за да послужи като гостоприемник за ларвите им, и в резултат тарантулите са перфектните „детегледачки” на местните видове.
Женската оса намира тарантулата по миризмата. Най – често тя обикаля района докато не намери бърлога. Тогава влиза вътре, изкарва тарантулата на открито и я атакува. Също така може да попадне и на мъжки обикалящ в търсене на женска.
По време на атаката осата използва антените си, за да подразни тарантулата, да я накара да повдигне предните си крака и да покаже зъбите си, след което се опитва да ужили паяка. Може да сграбчи паяка за крака, да го преобърне и да го ужили, или да се опита да го атакува странично. Веднъж ужилена тарантулата се парализира в рамките на няколко секунди. Парализата продължава до края на живота й. Осата може да изпие телесните течности излизащи от нараняванията на тарантулата или от устата й, за да възстанови енергията изразходвана по време на атаката.
Веднъж заловила жертвата си, осата ще я завлече в собствената си бърлога, превръщайки я в погребална камера, ще снесе едно единствено яйце на абдомена на паяка, след което ще запечата камерата. Ако успее да хване друга тарантула осата ще изкопае нова бърлога и ще повтори операцията.
Щом яйцето се излюпи, малка ларва, първоначално захваната за паяка с шипчето на върха на опашката си, ще се наведе, забивайки главата си в абдомена и ще започне да смуче. Ще изсмуква тарантулата до последното си линеене. След което ще разкъса абдомена на паяка, промушвайки главата и част от тялото си вътре, и ще продължи да се храни лакомо.
Мъжките оси също водят интересен начин на живот. При тях се наблюдава поведение на заемане на най – високите стръкчета трева. Такива места са ожесточено пазени поради факта, че от такава височина лесно се следи околността и най-вече веднага се забелязва появата на девствени женски, с които могат да се чифтосат. Още веднъж наблюдаваме мъжки екземпляри да се държат по начин подобен на мъжките екземпляри от собствения ни вид: като мъже наредени на бара, хвърляйки по едно око към вратата.


Бележки
Ужилванията от „тарантулските ловци” се счита за най – болезнените сред насекомите от Северна Америка. Както Christopher Starr описва в статията си "A Pain Scale for Bee, Wasp and Ant Stings.". По скала от 1 до 4, Pepsis formosa е една от единствените две насекоми достигнали до 4. За сравнение : 1 - Solenopsis xyloni ( пустинната огнена мравка ), 2 - Apis mellifera ( медоносната пчела ) и 3 за Dasymutilla klugii ( кадифената мравка ).
Един изследовател е описал „ловците на тарантули” по следния начин: „ За мен, болката е като от електро шокова палка, причиняваща незабавна, остра болка, която просто ви лишава от всичките ви способности, освен може би тази да крещите. Мисловната дисциплина просто не работи в такива ситуации. Болката при мен продължи може би около три минути, през което зоната на ужилването беше безчувствена на допир, т.е пробождането с молив в близост до жилото предизвика тъпа дълбока болка ”

Силата на ужилването при тези оси е нещо необичайно. По принцип насекомите с най – силни ужилвания са тези имащи социална структура, защитаващи по – големи гнезда. Изследователите предполагат, че Pepsis , както и Dasymutilla са развили толкова силни ужилвания поради факта че прекарват по голямата част от живота си на открито, изложени на опасност от евентуални хищници.
Въпреки силата си ужилването на този вид оси е далеч от смъртоносно. Те са на 38-мо място в класацията на смъртоносните ужилвания.


Некадърен превод и правописни грешки - xfan. Източник : www.mtsociety.com


Страница: 1 от 2
Тялото на тарантулата условно може да се раздели на две части – prosoma (главогръд) и opisthosoma (коремче, абдомен), които са свързани помежду си с малко мостче – pedicel.
Паякообразните не притежават вътрешен скелет и техните вътрешни органи са затворени във външна обвивка- екзоскелет. Последните научни изследвания обаче показват, че вътре в паяка съществува сложна структура, която изпълнява функциите на същински скелет- endoskeleton
Тук не мисля да се спираме на детайлно описание относно това как да се грижим за малка тарантула, понеже основните принципи, които важат за възрастните тарантули важат с пълна сила и тук.
Един от най- важните моменти, свързани с успешното размножаване на тарантулите, е максимално ранното определяне на пола на паяка, с цел да се забави или максимално да се ускори неговия растеж и настъпването на полова зрелост.
Щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Кратки указания с помощта, на които ще си аранжирате приличен терариум за дървесните си видове щедро предоставени за ползване от Guilherme Galhardo
Развъждането на тарантулите в плен само по себе си е доста сложно, което ни позволява да кажем, че едва в последните 10 години развъждането им е станало в количество, позволяващо участието им в търговията с екзотични животни.
В днешно време развъждането на тарантули е широко разпространено в Германия, Чехия, Великобритания и Съединените Щати и в по-малки количества в Холандия, Австралия и Швеция, а в последните години и в страните от бившия СССР (Русия, Украйна)

(от Vito Silvestro) Доколкото знаем, Theraphosa blondi, произлизаща от Венецуела, северна Бразилия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам, е до ден днешен най-големия вид тарантула на планетата, с което аз съм съгласен с цялото си сърце.
Тарантулите – достойни за уважение хищници. Тарантулите ловуват използвайки комбинация от скорост, засади и чифт остри зъби комбинирани с парализираща ( не се отнася за хората ) отрова...
Има няколко основни неща, с които трябва да сме запознати, когато сме тръгнали към зоомагазина за да си купим тарантула...
Страница: 1 от 2
тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking