тарантулски дизайн
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
your_keyword
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн
тарантула дизайн

::Дневници
::Партньори
Triada Soft Ltd.
STIdesigner
Обща информация

Има нещо мистериозно в тарантулите. Те стряскат хората. Създания на нощта, появяват се, като че ли с магия и изчезват обратно в мрака. Имат дълги космати крака и изглеждат огромни и отвратителни. Но преди всичко – те са паяци. Поради това е естествено суеверните хора да им приписват какви ли не злокобни качества. А където отсъстват факти – митовете избуяват. В този смисъл полето на познанието за тарантулите e много плодотворно тук в България – не много хора са познали очарованието на тарантулите. Може би това е така, понеже типичния българин, виждайки голяма, космата, осмокрака гадина, би реагирал най – вероятно по следния начин: „О гадост, отвратително е!”.
Но ако се оставите на любопитството да ви надвие, погледнете на тарантулата от друг ъгъл и се научите да ги цените, бихте открили, че те всъщност са изключително невероятни – цикълът им на живот, начинът им на живот, характеристиките им и всичко друго. Да вземем на пример процеса наречен линеене, когато тарантулите са най – уязвими, поради простата причина, че те сменят цялата си кожа (екзоскелет), за да могат да пораснат, да регенерират загубени крайници. Защо казваме, че е най-уязвима тогава? Ами представете си се, сменяйки цялата си кожа, плюс тази на устните си, клепачите, дори на репродуктивните органи. Това е само един от интересните неща свързани с тарантулите. Разбира се неможе да сравнявате тарантулата с кучетата и да очаквате да играят с вас на площадката, но е изключително интересно и образователно, ако имате търпението да се грижите за тях и да ги наблюдавате.
Тарантулите са паяци принадлежащи семейство Theraphosidae (от гръцкото thera (диво животно, звяр) и phos (светлина)). Някои членове на семейството са познати още като птичи паяци, маймунски паяци, бабун паяци или дъждовни паяци. Характерно за тях е наличието на tarsi (крак) с два нокътя (по скоро кукички) и claw tufts, наречени scopulae. Семейство Theraphosidae включва над 800 вида тарантули, разделени в 12 под семейства (формално 13) и 113 рода.


Основни характеристики

Тарантулите са дългокраки, дълголетни паяци. Цялото им тяло е покрито с къси блестящи косъмчета наречени setae. Тарантулите обитават тропичните до умерените райони в Южна и Централна Америка, Мексико, югозападните Американски Щати, Азия, Южна Европа, Африка и Австралия. В Южна Африка понякога са познати като бабун паяци.

Въпреки техния често плашещ външен вид и репутация, нито една от истинските тарантули не е включена в списъка на смъртоносните паяци (паяци имащи силна отрова, опасна за хората). Някои хора твърдят, че съществуват смъртоносни видове тарантули някъде из Южна Америка. Подобни твърдения често са правени без да бъде посочен определен паяк, най-често се приписват на „банановата тарантула”. Най-вероятно става дума за Phoneutria nigriventer, който понякога се крие в чепките банани и е един от няколкото паяци наричани „бананови паяци”. Този паяк не е тарантула. Но е относително голям (около 2,5 см), донякъде космат, и е считан за агресивен. Както и да е, Сиднейския тунело-паяжен паяк (Atrax robustus ) е вероятно най – агресивния, силно отровен, обичащ да хапе многократно и ентусиазирано да трови. Той е вид от отровните тунело-паяжни тарантули, член на същия под разред като истинските тарантули но не и на семейство Theraphosidae.


Размер, цвят и вид

Не всички тарантули са големи. В зависимост от вида, размера на тялото им може да варира от 2,5 до 10 см, а с размера на краката – 8-30 см. Големината се мери от върха на задния крак, до върна на предния крак от същата страна. Най – големите екземпляри тарантули могат да тежат над 90 грама. Theraphosa blondi ,произлизаща от Венецуела и Бразилия, е считан за най – големия вид, обаче някой развъдчици и хобисти не мислят така. Theraphosa apophysis е описана 187 години след Theraphosa blondi, ето защо тя не е толкова добре позната. Размерът с краката и достига 33см според някой източници. Най - общо казано мъжките паяци от повечето видове са по – стройни и с по- дълги крака отколкото женските екземпляри.
Мнозинството тарантули са кафяви или черни, обаче някои видове имат по – разширени цветови шаблони, варирайки от кобалтово синьо (кобалтово синята тарантула, Haplopelma lividum), черно с бели ленти (Eupalaestrus campestratus, Acanthoscurria geniculata) до металикаво сини крака с оранжев абдомен (Chromatopelma cyaneopubescens). Природните им хабитати включват саваните, пасищата като пампасите, дъждовните гори, пустините, шубраците, планините и сенчестите гори. Главно тарантулите се делят основно на земни и дървесни видове. Много видове тарантули имат ясно изразен полов диморфизъм. Мъжките обикновено са по - малки
(особено абдомена) и могат да бъдат доста цветни. Например Pamphobeteus antinous, при който женската е тъмно кафява, а мъжките са блестящо пурпурни. Също така мъжките екземпляри имат по - кратък живот, поради което повечето тарантули гледани като домашни любимци са женски.
Косъмчетата


Освен косъмчетата покриващи тялото, някои тарантули имат плътно покритие от дразнещи косъмчета ( около 10 000 на квадратен милиметър ), наречени уртикарни косъмчета, които понякога използват за защита против враговете си. Този вид косъмчета присъстват само при някои видове от Новия Свят принадлежащи към под семействата Ischnocolinae, Aviculariinae, Grammostolinae и Theraphosinae и липсват при видовете от Стария Свят.

Тези косъмчета са бодливи, и са с цел да дразнят, но не съдържат отрова. Някои видове могат да „изритват” тези косъмчета във въздуха по посока на мишената.. Тарантулите използват тези косъмчета и по друго предназначение – маркират териториите си с тях, паяжините или гнездата си.
Към хищниците и други врагове косъмчетата могат да бъдат от просто предупреждение до смъртоносно оръжие. При хората предизвикват възпаление на очите, носа, кожата и най- опасното – дробовете и въздушните пътища , ако бъдат вдишани. Симптомите са различни за различни видове, хора, от изгарящ сърбеж до съвсем лек обрив. Което е ставало причина някой хора да се отказват от тарантулите си заради алергични реакции, причинени от тези косъмчета.

Хабитати и поведение

Тарантулите са нощни хищници, убиващи жертвите си, като инжектират отрова в тях през зъбите си. Гладната тарантула обикновено чака в засада, частично скрита на входа на скривалището си, преминаващата жертва. Тарантулата притежава чувствително косъмчета които и позволяват да засече големината и разположението на потенциалните си жертви по вибрациите предизвикани от движението им. Някои видове използват копринена нишка за да засекат движението ( когато жертвата премине през нея ). Както много други паяци, тарантулата не вижда много повече от просто светлина, мрак, движение, и използва чувството си за допир, за да възприема околния свят. Дори така, те са всичко друго, но не и немарливи и неточни, когато става дума да хванат жертвата си. Най-общо казано тарантулите избират жертвите си въз основа на това доколко опасна би могла да бъде тя, потенциалния и размер и т.н. Понякога тарантулите успяват да хванат малки птици, бозайници като мишки например, дори и малки рибки, но обичайната им диета се състои от насекоми като щурци, за земните видове, и пеперудки за дървесните.


Укрития

Тарантулите живеят в най – разнообразни укрития.
Заравящите се тарантули живеят в бърлоги под земята. Тези бърлоги са изкопани от самия паяк или са изоставени бърлоги от гризачи или други малки животни, а често си намират и естествени пукнатини. Някои тарантули правят домовете си под парчета скала, дърво или под паднала от дърветата кора, докато други правят своите домове от паяжина по дърветата, скали, стени на сгради или по растения като банан и ананаса.
Тарантулите са добре екипирани катерачи. Дори тежки земни тарантули като Grammostola rosea могат да се покатерят по вертикално стъкло, но катеренето прекалено нависоко е сериозна опасност за тях, причината, за което е, че при евентуално падане могат да наранят абдомена си (буквално да се спука). Дървесните видове имат по леки тела и са способни да се справят с едно евентуално падане.






Растеж, живот и размножаване

Също като другите паяци и тарантулите трябва периодично да сменят екзоскелета, за да растат. Процес, който се нарича линеене. Младите тарантули могат да линеят няколко пъти в годината, докато екземпляри достигнали максималния си размер ще сменят кожа веднъж на една или няколко години или по-скоро, ако трябва да регенерират загубен крак или уртикарни косъмчета.

Тарантулите могат да живеят дълги години – на повечето видове им трябват между 2 и 5 години само за да съзреят полово, а на някой може да им отнеме и 10 години. След достигане на полова зрялост на мъжките им остават не повече от 1-1,5 години живот и те незабавно тръгват на походи за да намерят женска, с която да се чифтосат. Изключително рядко е мъжка тарантула достигнала полова зрялост да се опита да линее отново.

Навиците на скитници на мъжките паяци, търсещи женски за чифтосване, ги правят лесни за откриване. Късно през лятото и рано през пролетта (Септември и Октомври в северното полукълбо) мъжките напускат скривалищата си и се скитат с надежда да открият скривалище на женска, с която да се чифтосат. Те биха пресичали пътищата и пътеките по време на тези странствания и точно тогава могат да бъдат наблюдавани.

Когато полово зрял мъжки открие бърлога на женска той ще я примами навънка сигнализирайки намеренията си за чифтосване, вибрирайки с тялото си и тропайки с педипалпите си, ако женската е склонна за чифтосване ще му отвърне по същия начин. След чифтосване мъжкият трябва да се отдалечи бързо иначе има възможност да бъде изяден. Женска тарантула , която не е готова за чифтосване също може да атакува и изяде мъжки който настоятелно се опитва да се чифтоса с нея. Тази реакция е по - малко обичайна за тарантулите отколкото при другите паяци. За някои видове тарантули се знае, че се чифтосват няколко пъти за период от няколко седмици.

Тъй като женските продължават да линеят дори след като достигнат полова зрялост те са способни да регенерират загубени крайници и така удължават живота си. За женски екземпляри е известно че са достигали до 30 годишна възраст, дори до 40 и че могат да оцелеят само с вода до две години и половина. Ако са били добре гледани женските нормално биха живели до 20-30 години, докато мъжките до 10-12 години, в зависимост от видовете разбира се.


Възпроизвеждане


Както и за другите паяци, начините за сближаване са доста по-различни от тези при бозайниците. Веднъж щом мъжкия паяк достигне полова зрялост той ще изплете паяжина върху някоя гладка повърхност и ще започне да търка абдомена си върху нея, освобождавайки семенна течност. След което ще вкара педипалпите си в семенната течност. Педипалпите „попиват” семенната течност и я поддържат жизнена докато си намери партньорка. Когато мъжки паяк засече присъствието на женска , двамата обменят сигнали за да определят дали и двамата са от един и същ вид. Тези сигнали могат също така да направят женската по податлива и готова за чифтосване, след което мъжкия приближава женската и вкарва педипалпите си в отвор в долната част на абдомена на женската. След този акт мъжкия се стреми по най-бързия начин да се отдалечи, преди женската да е възвърнала апетита си.
Женските са в състояние да снесат от 50 до 2000 яйца, в зависимост от вида, в копринен пашкул, след което го пазят около 6-7 седмици. Малките паячета остават в гнездото за известно време след излюпването си след което се разпръскват.

Тарантулите обичайно живеят в самота и са канибали, биха атакували и изяли други от техния вид. Съществуват обаче и изключения като Avicularia avicularia, която може да бъде гледана в комунален терариум, понеже членовете на този вид са по – толерантни един към друг. Ако терариумът е достатъчно голям, с оптимален на брой укрития, екземплярите са на горе долу един размер и винаги са добре нахранени канибализма може да бъде сведен почти до 0. Гледането на тарантулите в комунални терариуми не се препоръчва и може да се прилага само от опитни гледачи.


тарантула дизайн
тарантула дизайн
Начало Галерия Дневници Видове Статии Форум За контакти Партньори
Екипът на spiderlog.info не носи отговорност за съдържанието на публикуваните в дневниците и форумът към сайта материали. При констатирани нарушения моля използвайте предоставените контакти за връзка с нас.


Check Page Ranking